Чудотворната икона на Свети Георги се пази в църквата на Поморийския манастир. Според местните хора, тя е помогнала на много бездетни семейства да се сдобият с рожба. Всяка година на Гергьовден в обителта се стичат хиляди вярващи, за да почетат светеца. Поклонението в манастира на Гергьовден се е превърнало в традиция и храмовият празник е приет за празник на целия град Поморие.
Чудотворна е не само иконата на Св. Георги, а и историята около построяването на самия манастир. Според легендите, местният чифликчия Селим бей бил тежко болен. От неизлечима болест страдала и любимата му дъщеря. Една нощ техният ратай дядо Нено сънувал, че в двора на чифлика блика извор с чудотворна вода. Ратаят често сънувал красив момък на бял кон – свети Георги. Един ден дядо Нено разкопал мястото, което светецът му посочил в съня и открил в рова мраморен барелеф на Св. Георги. В същия миг там бликнала лековита вода.
Беят извикал владиката на града, за да освети аязмото. С водата му се излекували не само Селим, но и болната му дъщеря. Удивен от чудото, беят се покръстил с цялото си семейство. А после построил малък параклис, от който води началото си днешният Поморийски манастир. Когато овдовял, покръстилият се чифликчия станал първия игумен на манастира, а неговите трима сина станали първите монаси в обителта. Те дарили на манастира цялата си собственост – 3 800 декара земя.
Чудотворната икона на Св. Георги е рисувана от местния зограф Темистокъл Диамандопуло. В манастира има и още една чудотворна икона - на Св. Николай Чудотворец. Все още е съхранена и старата мраморна плоча с изображение на конник, за която преданието разказва.
Монасите си спомнят за много хора, които са се изцелили след като са се умили с чудотворната вода от аязмото.